|
|
МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
|
||
София 1092, ул.”Дякон
Игнатий”№ 3, тел.: 92 20922; факс: 987 96 93
|
|||
|
|
|
ЕКОЛОГИЧЕСКО ДОСИЕ
ПОЛЕВИ УЧЕБЕН ПОЛИГОН „НОВО СЕЛО”
ЧАСТ 1
ПРИРОДЕН ПАРК „СИНИТЕ КАМЪНИ”
Гр. София
2012 г.
Паркът
е обявен на 28 ноември 1980 г. с цел да се запазят ценните растителни и
животински общности и богатото
разнообразие на природата
в естествено състояние
за нуждите на
науката, отдиха и туризма.
Заповеди
за обявяване :
Заповед за обявяване № 893/28.11.1980 г. на КОПС
при МС;
Заповед № 410/07.05.1982
г. за промяна на площта;
Заповед № РД-
351/14.07.2000 г. за прекатегоризация на парка в природен парк;
Заповед № 763/05.08.2002 г. за промяна в площта.
В
правомощията на РИОСВ Стара Загора
Съгласно административното деление на Р България територията на ПП
"Сините камъни" се намира в Сливенска област, община Сливен и
обхваща землищата на
гр. Сливен и
селата Ичера, Сотиря,
Глушник, Блатец, Калояново и
Тополчане.
Общата площ на природен парк "Сините камъни" след последното
разширение възлиза на 11380,8 ха, от които 10 919,7 ха са горски фонд и 461,1
ха са земеделски земи. От площта на горския
фонд, 9343,8 ха
(85,6%) е залесена
като с естествен
произход са 93,3% от
насажденията.
Обликът на растителността в парка се дава от формациите на мизийския бук
(30,5%), горуна (20,1%), цера
(12,1%), келявия габър
(10,1%), обикновения габър
(6,4%) и косматия дъб (6,4%).
Средната възраст на гората е 63 години.
Природен парк "Сините
камъни" се намира
в централната част
на източна България, върху южните
склонове на Източна
Стара планина над
гр. Сливен. Носи
името на едноименния скален
масив около местността
"Карандила". На запад,
север и изток паркът е ограден от гори, а на юг - от
работни земи и от самия град. Територията на парка се
ограничава на запад
от прохода Вратник,
на север от
пролома на р.
Луда Камчия, на изток
продължава в Стидовска
планина и Гребенец
и на юг
от Асеновска река, гр. Сливен,
разположен в Сливенското поле и р. Тунджа.
В административно-териториално отношение ПП "Сините камъни"
попада в Сливенска област, община Сливен и обхваща землищата на гр. Сливен и
селата Ичера, Сотиря, Глушник, Блатец, Калояново и Тополчане.
Географско положение
Територията на ПП "Сините камъни" се намира в скалистата
Сливенска планина, която е южното било (Удвой планина) на Източна Стара планина
под връх "Българка". Попада в
областта на Старопланинската верижна
система - предбалканска
подобласт. Има правоъгълна форма
с дължина 21 км и широчина 7 км.
Релеф
Сложният тектонски и геоложки строеж на територията на ПП "Сините
камъни" обуславя
разнообразния, стръмен и
характерен релеф, силно
разчленен с много скални
образувания, пропасти, пещери
и водопади. Релефът
на ПП "Сините
камъни" има подчертано хълмисто-планински характер,
със средна надморска
височина от 735,5 м.
Преобладават стръмните терени,
на места труднодостъпни и
непроходими. Склоновете в преобладаващата си
част са стръмни
и на места
урвести и лишени
от растителност, като основната скала е излязла на повърхността.
На територията на
парка има сравнително
високи върхове: Българка
(1181,8 м), Кутелка (1084,2 м), Кулата
(1049,8 м), Бармук (780,3 м), Мотрун (652,8 м) и др.
Най-високата точка е връх "Българка (1181,8 м н.в.), а най-ниската
е с височина 290 м.
Превишението е 891 м и говори за стръмен и труднодостъпен релеф.
Територията на парка попада в среднопланинския височинен пояс.
Природната среда, която
обхваща територията на
природния парк "Сините
камъни" в санитарно-хигиенно и
биологическо отношение не е замърсена.
Концентрирането на
строителството на едно
място в местността
"Карандила" е допринесло
за опазване в хигиенно отношение на териториите. Всички
предприятия от промишлеността са далеч от Природния парк.
Санитарни сечи се
предвиждат в насаждения
с влошено фитосанитарно
състояние, засегнати в различна степен от съхнене, гниене, пожари, вредители
или при наличие на снеголомни петна.
Паркоустройственият проект от 1986 г. предвижда като странични ползвания
само паша на добитък върху площ 463,8 ха. Върху тази площ проекта е предвиждал
да пашуват 1856 бр. дребен добитък, или 311 бр. едър добитък, или комбинация от
тях. Площите, разрешени за паша, не са използвани, поради отдалеченост от
населените места. На територията
на парка са
добивани минимални количества
липов цвят в м.
"Абланово" и в м. "Моллова кория". За собствени нужди и с
нетърговска цел туристите събират малки количества билки, като се спазват
правилата за бране.
До 2000 г. ДЛ "Сливен" ежегодно е добивало по около 10 тона
липа, 5 тона билки (жълт кантарион,
божур, иглика и
др.), 0,5 тона
гъби, незначителни количества
горски плодове, сено. Най-голямо количество билки са събрани от района
на с. Сотиря - до 6 тона суха липа, шипка,
божур и др.
Поради изсичане и
унищожаване на дървета
и цели липови насаждения, в момента в района е забранено
събирането на липов цвят.
Съгласно проектоплана за
управление на ПП
"Сините камъни" в
границите на природния парк
се разрешава събирането
на лечебни растения
единствено само за лични нужди, в количества, съобразени със Закона за лечебните растения. Най-масово
се събират: риган,
жълт кантарион, иглика,
мащерка, бял равнец,
лайка, глухарче и други видове с доказани лечебни свойства.
В ПП "Сините
камъни" наброяват около
1000 вида. От
тях 30 таксона са включени в
"Червената книга на Р България".
24 таксона са включени
в категорията "рядък": урумово
лале, райхенбахова перуника, оливиеров минзухар,
гръцка ведрица, черноморска
ведрица, давидов мразовец, халерово котенце,
снежно кокиче, нежен
микропиум, фривалдскиева микромерия, недоразвит лимодорум, персийски
крайспорник, обикновена пърчовка, тракийски клин, нежен лопен,
щитовидна фибигия, горска
съсънка, арабска етионема,
сераделовидно клеоме, фривалдскиев зановец, родопска люцерна,
сибторпиева белоочица, тракийско омразниче.
Съгласно Заповед № 718 на КОПС (ДВ бр.
56/20.06.1989 г.) и Заповед № 402 на МОСВ (ДВ
бр. 105/03.12.1995 г.), защитени
от Българското законодателство са 18 вида.
Включени в Практическия
контекст на икономическата комисия
на ООН са 5
вида, за които се смята, че са
застрашени в световен мащаб: в категорията "изчезващ" е 1 вид
(Tulipa urumofii); в категорията "уязвим" е
1 вид (Colchicum
davidovii) и в
категорията "рядък" са отнесени 3 вида.
В Европейския червен списък са включени 7 вида. В категория
"уязвим" са отнесени 2 вида , а в категорията "рядък" са
отнесени 5 вида.
Всички видове от семейство Салепови са включени в Приложение
ІІ на Конвенцията по
международна търговия със
застрашени видове от
дивата флора и фауна (CITES).
Общият брой висши растения, включени в Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие, е
36 вида, като по-голямата част
са срещащите се в
парка, в категорията
"защитени" включени и в Червената
книга на Република България.
От дневните грабливи птици се срещат 21 вида, от тях 18 са защитени
(осояд, черна каня, египетски лешояд,
белоглав лешояд, черен
лешояд, орел змияр,
тръстиков блатар, ливаден блатар, късопръст ястреб, белоопашат мишелов,
малък креслив орел, царски орел, скален орел, малък орел, орел рибар, белошипа
ветрушка,сокол скитник), а 2 са редки (вечерна ветрушка и ловен сокол).
От нощните грабливи
се срещат 6
вида, 5 от
които са вписани
в Червената книга (пернатонога кукумявка,
блатна сова, бухал,
врабчова кукумявка, уралска
улулица), като бухалът е застрашен вид.
Почти всички пойни
птици са защитени. На
територията на парка гнездят около 108 вида, от тях 101 са
защитени (късопръста чучулига, полска бъбрица, червеногърба сврачка,
водно шаварче, голям
маслинов присмехулник, ястребогушо копринарче, червеногуша
мухоловка, градинска овесарка
и др.) В
европейски план общо 130 вида са
включени в Приложение ІІ на Бернската
конвенция.
От бозайниците които се срещат
в ПП "Сините
камъни", защитени са 20
вида: таралеж, къртица, обикновена кафявозъбка, заек, лалугер, обикновен
сънливец, горска мишка, домашна
мишка, сив плъх,
черен плъх, лисица,
дива котка, белка, невестулка, пъстър пор, язовец, дива
коза, дива свиня, благороден елен, сърна, всички 9 вида
прилепи (средиземноморски подковонос,
южен подковонос, голям
подковонос, малък
подковонос, подковонос на
Мехели, широкоух прилеп,
дългопръст нощник, трицветен
нощник, голям нощник), като 1 вид - трицветен нощник е включен и в Червената книга на Република България.
От хищниците са защитени: вълк, видра,
невестулка, дива котка, пъстър
пор, като последния е включен в Червената книга, а също и в Приложение ІІ на Бернската конвенция.
В парка се срещат още: лещарка, бекаси, славеи, гривяци, гълъби,
гургулици, кеклици, кукувици и др.
Територията на ПП
"Сините камъни" се
обитава от следните
видове дивеч: сърни, зайци,
катерици, пор, язовец
и по-рядко златки
и белки. Забелязани
са единични екземпляри дива свиня
и благороден елен, които се прехвърлят в парка от съседните гори. От хищниците
често се срещат лисици и диви котки и много рядко вълци.
На територията на
парка е обособен
един едродивечов развъдник
- "Абланово" за муфлони.
На площ от 6384,9 ха в старата част на парка ловуването е забранено, а
на площ от 4286,7 ха в разширението - ловът е разрешен, съгласно Закона
за лова и опазване на дивеча.
В някои от реките на територията на парка (Магарешка река, Новоселска
река и други) се срещат американска пъстърва и мряна, но във всички реки на
територията на парка риболова е забранен.
Съществуващ към момента забранителен режим :
Съгласно чл.31 на Закона за защитените
територии, в природните паркове се забраняват:
1. Извеждане на голи сечи във високостеблени гори, с изключение на
тополовите, а в издънкови гори – с площ по-голяма от 3 хектара.
2. Внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове.
3. Паша на кози освен на определени за това места.
4. Събиране на вкаменелости и минерали, увреждане на скални образования.
5. Замърсяване на водите и терените с битови, промишлени и други
отпадъци.
6. Бивакуване и палене на огън извън определените места.
7. Добив на полезни изкопаеми по открит способ.
8. Добив и първична преработка (обогатяване) на метални полезни
изкопаеми чрез прилагане на химически и химико-бактериологични методи и
цианиди.
9. Дейности и строителство, които не са разрешени със заповедта за
обявяване на парка, плана за управление на парка и устройствените и технически
планове и проекти.
10. Събиране на редки, ендемитни, реликтни и защитени видове, освен за
научни цели.
11. Добив на ресурси от морето чрез драгиране и тралиране.
12. Други дейности определени със заповедта за обявяване на защитената
територия и с плана за управление.
Със Заповед № РД 351 /14. 07. 2000 г.
се прекатегоризира народен парк „Сините камъни
” в природен парк със същото име. Освен дейностите по чл. 31 от Закона за защитените територии в границите на природен парк „Сините камъни” с тази
заповед се забранява:
1. Ловуването и преследването на
животни, събиране и унищожаване на яйцата на птиците, както
и повреждане на гнездата им.
2. Извеждането на сечи освен
санитарни и отгледни до приемането
на устройствения проект.
3. Използването на каквито и да
е взривни вещества.
4. Провеждането на минно-геоложки и други дейности, с които се изменя ландшафта.
Със Заповед № РД – 763/ 05. 08. 2002
г. се увеличава площта на природен
парк „Сините камъни” на 11380.8 ха .
Увеличението е с
1. Нарушаване на естественото състояние на водните площи, водни течения и техните брегове.
2. Търсене и проучване на полезни
изкопаеми.
Нарушаване на забранителен режим
Нарушителите се наказват съгласно административно-наказателните
разпоредби от Закона за биологичното
разнообразие.