Бръмбар рогач
| Бръмбар рогач | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
![]() Бръмбар рогач (Lucanus cervus, Linnaeus 1758) ♂ |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бръмбарът рогач (Lucanus cervus) е едро насекомо, срещащо се и в България. Често се нарича и Голям еленов рогач. Това е един от най-представителните видове от семейството на рогачите.
Размерите варират при отделните популации и при конкретните индивиди, но средно бръмбарите рогачи достигат до 5 см. Като правило мъжките са доста по-големи от женските. Мъжките се отличават и с характерните си челюсти приличащи на рога откъдето идва и названието на вида. При женските челюстите са нормални - значително по-къси.
Разпространение и местообитание [редактиране]
Среща се предимно в централна и източна Европа и западна Азия. Обитава предимно влажни места, до половин метър под земята с гниещи корени и дънери. Среща се и в загниващи дървени постройки.
Начин на живот [редактиране]
Имагото живее само няколко месеца, през които се храни със сока изтичащ от наранени дървета. Въпреки заплашителния си вид, рогата на мъжките не могат да упражняват голям натиск поради своята голяма дължина (по правилото на лоста). Затова пък женските, със своите значително по-къси челюсти, могат да нанесат болезнено за хората ухапване. По време на брачния период мъжките се бият помежду си използвайки своите рога.
Женската снася яйцата си в гниеща дървесина с която се хранят излюпилите се по-късно мръсно бели ларви. Развитието им продължава от 4 до 6 години след което ларвата какавидира и през лятото се излюпва възрастното насекомо.
Защита от закона [редактиране]
Популациите на тези бръмбари силно са намалели. Основни фактори за това са сравнително бавното му развитие и значителното ограничаване на жизнената му среда. Масовото отсичане и събиране на изгнилите дървета, в които се хранят ларвите, комбинирано с факта, че по-голямата част от живота си бръмбара прекарва в ларвен стадий са пагубни за вида.
Поради тези причини бръбарът рогач е защитен от множество закони. Видът е под закрилата на българския Закон за биоразнообразието [1] с приоритетно съхранение на неговото местообитание. На европейско равнище е защитен от Бернската Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природни местообитания, както и от законодателството на Европейския съюз.
