Бял щъркел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бял щъркел
Ciconia ciconia
Ciconia ciconia
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Щъркелоподобни
семейство: Ciconiidae Щъркелови
род: Ciconia Щъркели
вид: Ciconia ciconia Бял щъркел
Научно наименование
Уикивидове Ciconia ciconia
(Linnaeus, 1758)
Ardea ciconia L.
Разпространение
Ареал на разпространение и миграционни пътища       Ареал на гнездене       Зимен ареал  Миграционни пътища
Ареал на разпространение и миграционни пътища

      Ареал на гнездене
      Зимен ареал

 
 Миграционни пътища
Двойка бели щъркели

Белият щъркел (Ciconia ciconia) е вид водолюбива птица от сем. Щъркелови (Ciconiidae), и е защитен от закона за защита на природата. В България гнездят около 10000–12000 двойки.

Това е широкоразпространен, но намаляващ вид, който се размножава в по-топлите части от Европа. Видът е мигриращ, и зимува в тропическа Африка.

Белият щъркел е ширококрила рееща се птица, която разчита на реене между термики от топъл въздух при продължителен полет на голямо разстояние. Тъй като термиките са само над сушата, щъркелите, заедно с големите грабливи птици, трябва да прекосят Средиземно море в най-тесните точки, и стотици птици могат да бъдат забелязани да минават през протоците Гибралтар и Босфорa.

Размножава се в отворени селскостопански области с достъп до мочурливи блата. Изгражда гнездо от пръчки в дървета, на сгради, или на специални платформи. Тъй като е смятан за птица на късмета, не е преследван, и гнезди близо до човешките селища. В южна Европа, гнездата на щъркелите могат да бъдат видени на църкви и други здания. Често оформя малки колонии.

Съдържание

 [скриване] 

Класификация [редактиране]

Белият щъркел е една от многото птици описани през 1758 г. от щведския натуралист Карл Линей[2] Тогава той нарича птицата с името Ardea ciconia. През 1760 г. френският зоолог Матюрен Жак Брисон отделя вида в нов род Ciconia.[3][4] И двете имена - видовото и родовото, cǐcōnia, произлизат от латинската дума за щъркел.[5] Птицата е наречена с това име в трудовете на Хораций и Овидий.[6]

Белият щъркел има два подвида:

  • Ciconia ciconia ciconia - основният подвид описан от Карл Линей през 1758 г. Гнезди в от Северозападна Африка голяма част от Европа и западните части на Азия. Малка популация от този подвид гнезди в Капската провинция на ЮАР в най-южните части на Африка. В края на лятото мигрират в Субсахарска Африка, където презимуват.[7] Незначителна част от птиците зимуват в Индия.[8] По данни от 1999 г.(Schulz) източната миграционна популация наброява 552 000 птици с около 132 718 - 134 718 гнездящи двойки, а числеността на западната възлиза на 112 000 птици с 29 866 гнездящи двойки.[9]
  • Ciconia ciconia asiatica - този подвид е описан от руския зоолог Николай Северцов през 1873 г. Представителите му гнездят в Туркестан, а зимуват в в райони от Иран до Индия. Те са малко по-едри от основния подвид, а по численост са значително по-малко.[7][10] По данни от 1999 г.(Shernazarov) гнездящите двойки на този подвид възлизат едва на 1450 броя.[9]

До 1992 г. към вида на белия щъркел е причисляван и трети подвид Ciconia ciconia boyciana (Swinhoe, 1873). Същият е отделен като самостоятелен вид Ciconia boyciana (Hancock et al. 1992) с името Далекоизточен или Черноклюн щъркел.[9][7]

Разпространение [редактиране]

По приблизителни оценки на числеността на вида се смята, че Полша е страната, в която гнездят около 25% от популацията му. По данни от 2004 г. в страната гнездят 52 500 двойки. В съседните на нея страни числеността на вида е също голяма - в Украйна са около 12 - 18 хил. двойки, в Беларус 10,5 - 13 хил.двойки. В Литва числеността им е около 10 хил. двойки, като този показател я прави страната с най-гъстата популация на бели щъркели. В Латвия те наброяват 8,5 хил.двойки, а на север в Естония намаляват до около 4 хил. В Германия гнездят около 3400 двойки като 3000 от тях са на територията на бившата ГДР. В страните от Югозападна Азия Турция е страната с най-многочислената популация - 15 - 35 хил.двойки. От западната миграционна популация (по оценки от 2008 г.) най-многочислени са представителите в Испания (14 хил. двойки) и Португалия (10 хил. двойки). Макар в миналото в Дания гнездящите двойки да са били около 4 хил. то през 1995 г. те наброявали едва 5. От Западноевропейските страни с незначителен брой на гнездящи двойки са Нидерландия (9 - 12), Италия (30) и Швейцария (120 - 160).

Известни са няколко двойки бели щъркели, които гнездят в крайните южни части на Африка, които са нормални обитатели в район, който частично се покрива със зимните местообитания на мигриращите представители.[11] Никога обаче гнездящите двойки в ЮАР не са надвишавали 10.[12] Първата гнездяща двойка е забелязана през 1933 г. в околностите на градчето Оудсхорн.[13] До 1940 г. птиците давали потомство, след което двойката изчезнала. Следващата гнездяща двойка била забелязана в околностите на Бредасдорп като в края на 1950-те години станали 4. През 2000 г. тук останала само една двойка. В периода 1960 - 1976 г. една двойка е гнездяла в района на Мосъл Бей. В средата на 1970-те в зоопарка на Кейптаун бели щъркели изграждат гнездо върху клетките на животните.[13] През 1975 г. дори гнездото се намирало над клетката на лъвовете. През годините местоположението на гнездата се меняло, променяла се е и числеността на гнездящите двойки. През 2000 г. те се увеличили до 5 като едно от гнездата се намирало над клетката на пантерите. Няма данни обаче дали поколението на гнездящите в ЮАР двойки извършва сезонни миграции към Европа или остава в Африка.[13]

Скитащи или прелитащи екземпляри на вида могат да бъдат наблюдавани и на север от районите на гнездене - във Финландия, Великобритания, Исландия, Ирландия, Норвегия и Швеция, както и Азорските острови и Мадейра.[11]

Интересен факт е, че във Великобритания през 2004 г. е наблюдавана за пръв път да гнезди двойка от близо 600 години. Това става в графство Западен Йоркшър. За последен път гнездящи щъркели в Британия са наблюдавани през 1416 г. на катедралата Сейнт Джайлс в Единбург.[14][15]

Местата на гнездене на азиатския подвид се намират в историческия регион Туркестан. Птиците се срещат в район от Аралско море на запад до Синдзян-уйгурския автономен регион на Китай на изток.[9][16] Смята се, че китайската популация изчезва през 1980-те.[17]

Разпространение в България [редактиране]

До момента в България са извършвани три официални преброявания както следва 1979/81 (в някои окръзи и през 1984 г.), 1994/95 г. и последното, проведено през 2004 - 2005 г. При него са преброени 4818 двойки.[11]

Численост на гнездящите двойки на белия щъркел в Република България за периода 1979 - 2005 г. (по области).[18]
Област 1979/84 1994/95 2004/05 Област 1979/84 1994/95 2004/05 Област 1979/84 1994/95 2004/05
Благоевград 195 130 225 Ловеч 152 101 141 Смолян 6 0 1
Бургас 399 244 284 Монтана 386 394 270 Област София-град 147 85 101
Варна 116 110 93 Пазарджик 160 (179) 149 157 Област София 348 280 363
Велико Търново 214 163 195 Перник 111 90 81 Стара Загора 275 235 235
Видин 209 203 159 Плевен 330 296 312 Търговище 86 83 90
Враца 190 189 245 Пловдив 422 (395) 355 486 Хасково 265 243 433
Габрово 44 45 36 Разград 149 83 106 Шумен 132 80 75
Добрич 88 60 65 Русе 130 94 119 Ямбол 296 206 214
Кърджали 113 40 79 Силистра 180 112 109 Общо 5413 (5405) 4225 4818
Кюстендил 101 80 76 Сливен 169 75 68

Най-много от двойките гнездят в Пловдивска, Хасковска, Софийска и Плевенска област, а най малко са в района на Габрово и Смолян. Населените места с най-много гнездящи щъркелови двойки са[18]:

По показател плътност на двойките средната за страната е 4,3 двойки на 100 km².[18] Най-висока е в областите Пловдив (8,1), Хасково (7,8), София-град (7,5) и Монтана (7,5), а най-ниска в Смолян (0,03). Птиците гнездят основно в населени места. При последното преброяване само 470 двойки (8,2%) са гнездели извън селища и то основно в обширни влажни райони.[18] Тогава двойките са отгледали 12 032 броя птици достигнали до степен младежко оперение. По процент на отгледани малки двойките биват: с едно - 4,7%, с две - 27,9%, с три - 44,2%, с четири - 19,4% и с пет - 2,0%. Разликата се дължи на това, че при преброяването е имало двойки с неустановен брой малки или без отгледани такива.[18]

В България белият щъркел обитава райони от морското ниво до 1317 m надморска всочина. Разпределението по надморска височина е следното[18]:

  • 0 - 49 m - 393 двойки,
  • 50 - 99 m - 670 двойки,
  • 100 - 199 m - 1732 двойки,
  • 200 - 299 m - 858 двойки,
  • 300 - 499 m - 512 двойки,
  • 500 - 699 m - 388 двойки,
  • 700 - 999 m - 253 двойки,
  • 1000 - 1299 m - 11 двойки,
  • 1300 - 1317 m - 1 двойка.

От преброените 5703 гнезда, 155 са обитавани от самотни птици, а 730 са необитаеми. От тях 3949 броя са изградени върху електрически стълбове, върху сгради са 944 (повече от половината от тях са върху комини). Други 679 гнезда са изградени върху дървета. Като видово разнообразие те биват съответно - акация (29%), топола (14%), черница (12%), гнезда са установени и върху бор, дъб, ясен, орех, липа и други.

В сравнение с предходни преброявания се наблюдава тенденция към увеличаване на гнездата изградени върху електрически стълбове, камбанарии на църкви и паметници. Увеличава се и броят на гнездата изградени върху специално създадени от хора платформи, които създават безопасни условия на гнездене. В същия момент рязко спада броят на гнездата изградени върху дървета.[18]

Ежегодно фондация EuroNatur присъжда титлата „Европейско село на щъркелите”. През 2005 г. същата е дадена на пловдивското село Белозем.[19] Тук гнезди една от най-големите колонии на вида в България. На покрива на СОУ „Гео Милев” са изградени 20 гнезда. От 2006 г. всяка пролет в селото се организира „Фестивал на Белия щъркел”.[20] В началото на април в софийското село Мрамор ежегодно под патронажа на Министерството на околната среда и водите се организира фестивал на белия щъркел.[21] Убийството на бял щъркел в България е забранено още през 1892 г. Видът е поставен под закрилата на Закона за лова.[22]

Помощ за пострадали щъркели в страната се оказва от Спасителния център за диви животни към сдружение Зелени Балкани, намиращ се в Стара Загора. Ежегодно тук се приемат бели щъркели, които по различни причини са попаднали в беда. Най-честите причини са изпадане от гнездото, токов удар и запалване на гнездото, неблагоприятни атмосферни влияния върху птиците, оплитане със сезал, бракониерство и недобросъвестност от страна на хората и други. Птиците се лекуват, възстановяват и отглеждат до момента, в който се прецени, че могат самостоятелно да осигуряват храната си, с което да заякнат и да могат спокойно да мигрират в края на лятото. В много от случаите птиците не могат да бъдат върнати в дивата природа и често биват евтаназирани или остават завинаги в Спасителния център. Рехабилитираните бели щъркели се освобождават в района на Защитена местност „Злато поле“ край Марица. Тук доброволци са изградили платформи с гнезда. През 2011 г. от Спасителнителния център са пуснати повторно на свобода 56 бели щъркела, основно малки, излюпени през настоящата година.[23]

Миграции [редактиране]

 Основна статия: Миграция на птиците

Представителите на европейския подвид извършват ежегодни миграции към Африка и обратно. Птиците се събират на ята които често достигат до 20 000 индивида или се придвижват поединично или на малки групи като се включват в ятата на пеликани, черни щъркели или грабливи птици.[24] За да прелетят до Черния континент е нужно да заобиколят Средиземно море, а в по-редки случаи да прелетят над него. Поради тази причина представителите се подразделят на две огромни миграционни популации, всяка от които ползва определен маршрут. Западният коридор за миграция преминава през най-късата част свързваща Стария континент с Африка - Гибралтарския пролив. От тук преминават към страните от Западна Африка на юг от Сахара. Вторият поток се нарича Черноморско - Средиземноморски. Той събира щъркелите от Централна и Източна Европа и през югоизточния ъгъл на Балканите през Босфора или Дарданелите[9] преминава към страните от Близкия Изток като заобикаля Средиземно море от изток. Малка част от прелетните птици обикалят Черно море по източните му брегове. След като достигне Египет се спуска на юг по Нил до Централна и Южна Африка. При източния миграционен поток се образуват сборища от много индивиди по пътя му, които учените наричат „гърло на бутилка“. Такива места са Босфора, и по на юг в района около израелския курорт на Червено море, Ейлат. От тук птиците преминават към Африка.[25] В района на Израел малка част от мигриращите птици се отделя на югоизток към Оман. Изследване на зимуващите белите щъркели в Оман установява, че голяма част от птиците са опръстенени в България и Гърция.[9] За западната миграционна популация т.нар. „гърло на бутилка“ се явява Гибралтарския пролив.

Значително по-малки ята прелитат над Средиземно море като ползват коридорите през Апенинския полуостров, Сицилия, Малта до Тунис и този през Южна Гърция, Крит до Либия. Своеобразната граница на двете миграционни популации, които гнездят в Европа минава през Германия приблизително по поречието на река Елба.[26] Други автори изместват границата в югозападна посока.[9] Тя минава между Оснабрюк и планината Харц в северна Германия и от там се спуска на юг по 11-ия меридиан. Всички, които гнездят североизточно и източно от тази линия спадат към източната миграционна популация. Продължението на линията от Оснабрюк в западна посока преминава през Нидерландия. Някои от двойките в страната мигрират на югоизток през Босфора, а реинтродуцираните представители отлитат на юг през Гибралтар.[9]

Основният поток на eвропейската популация преминава над територията на България. При извършени преброявания е установено, че ежегодно през защитената местност Пода край Бургас прелитат и остават да починат щъркели, чиято численост съставлява 75% от европейската популация на вида.[27] Мeстността се намира на основния път на прелетните птици Виа Понтика.[28] В Западна България минава вторият, значително по-малък миграционен път наречен Виа Аристотелис. Описан от Аристотел пътят е с посока север - юг основно по поречието на Струма и в по-малка степен това на Места. Това е и миграционният път преминаващ над София.[29][30]

За разлика от дребните мигриращи птици щъркелите, подобно на пеликаните и други едри хищни птици мигрират основно над сушата и така обикалят големите морета като Черно и Средиземно. Причината за това е, че денем земята се нагрява от слънцето, като в късния следобед започва да отдава натрупаната топлина на въздуха над нея. По този начин се образуват топли въздушни потоци, които се издигат нагоре в атмосферата. Тези потоци са изключително подходящи за мигриращите едри птици, които се възползват от тях. По този начин птиците буквално се реят над земната повърхност като преминават огромни разстояния към набелязаната посока. Така пестят значителна енергия като свиват крилете си доста рядко.[31] Изследванията сочат, че образуваните термални потоци определят височината на полета и скоростта. Така например е установено, че мигриращите над Израел бели щъркели прелитат на височина 500 - 1060 m през пролетта и на 670 - 1640 m през есента. Среднодневно белият щъркел може да измине от 200 до 400 km.[9] Поради гореизброените причини белите щъркели мигрират през деня, а нощем почиват.[32] Интересен факт е, че при миграцията си на юг птиците изминават разстоянието около два пъти по-бавно в сравнение с обрантия път, който изминават напролет в посока север.[33]

Зимните местообитания при европейския подвид се намират в Африка - основно в Сахел и района на Източноафриканската рифтова долина.[9] Западната миграционна популация зимува в Сахел в частта му между Атлантическото крайбрежие при Сенегал до езерото Чад на изток. Основната концентрация на бели щъркели обаче се намира в района на вътрешната делта на река Нигер в Мали. Други индивиди зимуват около непресъхващи водоеми в източен и централен Сахел. Източната миграционна популация зимува в район южно от 14-ия паралел в Чад и Судан до ЮАР.[9] През септември и октомври прелетните птици достигат северните части на тази зона, остават за няколко седмици или месец, а след това поемат отново на юг. Най-високи концентрации на зимуващи бели щъркели има в Танзания, Зимбабве и ЮАР.[9] Единични бели щъркели остават да зимуват на Иберийския полуостров, Балканите и Турция.[9] Азиатският подвид извършва по-кратки миграции. Зимува около водоеми в Южен Иран, Пакистан и Индия в район намиращ се в близост до Арабско море.[34]

Исторически сведения [редактиране]

През последните няколко хиляди години и особено през последните столетия числеността, състава и разпределението на популацията на белия щъркел е в пряка зависимост от човешката дейност. Преди около десет хиляди години птиците гнездели в Северна Африка. След края на последната Ледникова епоха обаче климатът се затопля като се променя и характера на водните източници, флората и фауната в районите където се отдръпват ледовете. Европа се превръща в гъста гора и само реки прорязват континента като създават сравнително минимални условия за гнездене и намиране на храна на прелетните птици. Поради тази причина числеността на птиците в континента не нараства значително. Значителна промяна настъпва с постепенното изсичане на горски масиви от хората, които се установяват на континента. Това става първо на юг в Средиземноморието като постепенно границата се измества на север. Така се откриват огромни площи, които създават идеални условия за белите щъркели да намират плячка. Това е и периода, когато птиците започват да гнездят в близост или в човешките селища. Хората обаче бързо успяват да овладеят природните сили на континента. Сред тях влизат и водните източници - пресушават блата, променят коритата на реките, изграждат диги и изкуствени водоеми. Това коренно променя условията на живот на белия щъркел. Ето защо в тези райони птиците престават да гнездят като се изместват към други, предлагащи по-благоприятни условия. Типичен пример за това са страни като Великобритания, Нидерландия, Северна Франция, Западна Германия, Белгия и Дания. Стига се дотам, че във Великобритания видът престава да гнезди, а в останалите страни гнездят единични двойки.[35]

Замърсяването на почвата и водите от своя страна прекъсва хранителната верига и така обширни територии престават да дават подходящи условия за живот на птиците. Отравянето на видовете от своя страна, които са потенциална плячка за щъркела създава условия за отравяне и на птиците, които ги консумират.

Физиологични особености [редактиране]

Белият щъркел е голяма птица, висока 1 м. с 2 м. размах на крилата.Тегло 2.3 до 4.5 кг. Тя е изцяло бяла, с изключение на черните пера по крилата, и червените клюн и крака. Ходи бавно и стабилно по земята. Както всички щъркели, лети с източен врат.

Поведение [редактиране]

Хранене [редактиране]

Белият щъркел, като повечето негови роднини, се храни главно с жаби и големи насекоми, но също и млади птици, гущери и гризачи.

Гнездене [редактиране]

Белите щъркели гнездят в райони с обработваеми площи в близост, до които има заливни площи или различни по размери естествени или изкуствени водоеми. Гнездата се изграждат върху дървета, сгради, електрически стълбове или създадени от хората платформи.[36] Птиците, които гнездят за първи път в живота си обикновено идват в родното си място, а по-рядко заемат гнездото, в което са излюпени. Проучвания в различни страни сочат, че около две трети от младите щъркели гнездят за първи път в район с радиус от 50 km от родителското гнездо. Останалата част от младите птици гнездят на стотици километри от родното място. Обикновено двойките на белите щъркели не са дружелюбни към съседните. Ако в близост се засели нова двойка, то старата я пропъжда. Макар и рядко белите щъркели живеят в колонии от няколко гнезда, изградени на едно дърво. Нормално белите щъркели населват в гнездото, в което са отгледали малки в предходната година. Ако строят ново гнездо, то в първата година е малко и рехаво. Ако ползват старото същото бива поправяно от въздействието на атмосферните фактори и надграждано. По-голямото гнездо се свързва с отглеждането на повече малки.[37][38] Гнездото се заселва в края на март или началото на април, много рядко през май. Обикновено мъжкият пристига първи, доста рядко женската пристига първа, а поякога идват заедно. Женските идват няколко дни след мъжките. Старите птици пристигат по-рано от младите.[39]

Щъркеловото гнездо се изгражда от клони като дългите и зрави служат за основа, а останалите се вплитат между тях. Вътре в него птиците поставят суха трева, по-рядко стари парцали и хартия. Новоизграденото гнездо е с размери около един метър в диаметър и няколко десетки сантиметра високо. Ежегодно то бива достроявано и надграждано и гнездото придобива значителни размери - 2 метра в диаметър, 3 - 4 метра високо и с тегло 1 - 2 тона.[20] Нормално е от гнездото да изпадат клонки, но птиците бързо поправят нанесените щети.[39] Няколко вида птици използват щъркеловото гнездо като място за изграждане на своите гнезда. Сред най-често срещаните видове са домашното и полското врабче, обикновения скорец, а по-рядко керкенез, домашна кукумявка, синявица, бяла стърчиопашка, домашна червеноноопашка, чавка и испанско врабче.[40]

Освен място за подслон и мътене на други видове птици гнездото на белите щъркели често може да се наследи от двойка, чиито член е отгледан тук преди това. Случва се, когато старата двойка загине, гнездото се освобождава и заемя от нова двойка.[33] Интересен факт е, че най-старото известно гнездо на бели щъркели използвано дълги години е това построено на кула в малко градче в Тюрингия. То е служило за мътене и отглеждане на новоизлюпените от 1549 до 1930 година.[40]

Отглеждане на малките [редактиране]

Общуване [редактиране]

Възрастните птици на белия щъркел могат шумно да тракат с клюн. Звукът, който се издава наподобява изключително много на картечен огън. Птицата прави тези звуци от бързо отваряне и затваряне на човката, така че при почукването се създава звук, след което човката отново се отваря.

Заболявания [редактиране]

Гнездата на белите щъркели са удобно място за живот на дребни членестоноги, особено през топлите летни месеци, когато щъркелите ги населват за да люпят своите малки. Гнездата са богати на органична материя, която се натрупва в резултат на жизнената дейност на птиците - изпражнения, остатъци от храна, кожа и пера. Тази маса е идеална хранителна среда за акарите. Проучване на видовото разнообразие в органичната материя на гнездата открива 13 352 членестоноги от 34 вида. Сред най-често срещаните видове са Macrocheles merdarius, Macrocheles robustulus, Uroobovella pyriformis и Trichouropoda orbicularis. Заедно последните четири вида съставят около 85% цялото количество. Те се хранят с яйца и ларви на насекоми и нематоди, които изобилстват в гнездото. Тези акари стават обитатели на гнездото благодарение на разпространението им от копрофагни бръмбари от семейство Scarabaeidae или са донесени с полепената по клоните органична материя, които птиците донасят при изграждане на гнездото. Същинската роля на акарите не е изяснена, но се предполага, че служат за регулатор на числеността на вредните организми в гнездото. От друга страна те могат да бъдат причина за появата на алергии при щъркелите, да бъдат вектор на вирусни или микотични заболявания при птиците.[41][42]

Белите щъркели биват и гостоприемник на паразитни кърлежчета.[43] Сред тях са видовете Freyana pelargica, Pterolichus ciconiae и Xoloptes didactylus, които живеят сред перата.[44] Паразитните акари се хранят с кератин от пеушината или с мазнина, която служи за смазване на перата.[45] Въшките от вида Colpocephalum zebra паразитират в областта на крилата, а тези от Neophilopterus incompletus по цялото тяло.[46]

Белият щъркел е преносител на няколко типа вътрешни паразити като Toxoplasma gondii[47] чревни протозойни паразити от род Giardia.[48] Изследване на 120 бели щъркела от района на провинциите Саксония-Анхалт и Бранденбург в германия установява, че са носители на единадесет вида трематоди, четири цестоди и три вида нематоди.[49] В два рехабилитационни центъра в Испания са приети за възстановяване бели щъркели инвазирани с трематода Chaunocephalus ferox. Паразитът причинява лезии на лигавицата на тънките черва, а птицата отслабва и бързо губи тегло.[50]

Западнонилската треска е заболяване, чиито причинител циркулира между птиците и кръвосмучещите комари.[51] Мигриращите птици могат да станат причина за разпространението на заболяването срез популациите на птици и хора в незасегнати райони.[52][53] На 26 август 1998 е наблюдавано ято от около 1200 мигриращи отклонили се от курса си към Ейлат бели щъркели. Птиците в ятото били стресирани, размахвали често криле с цел да се върнат към правилната посока. Няколко от птиците умрели. При аутопсията и взетите материали за изследване е установено наличието на вирулентен щам на вируса на Западнонилската треска сред младите щъркели. При други щъркели са установени антитела срещу причинителя на заболяването.[54] През 2008 г. в спасителен център в Полша са открити антитела срещу вируса на заболяването при три млади бели щъркела.[55]

В периода 2003 - 2008 в Германия са вземани проби от диви птици включително и от 600 бели щъркела. Същите са тествани за Високопатогенна инфлеунца. През април 2006 г. е регистриран викокопатогенният щам H5N1 при два открити мъртви бели щъркела.[56] При други изследвания е установено, че щъркелите са носители и на вируса на Псевдочумата по птиците и три херпесвируса, причинители на заболявания сред птиците.[57]

Природозащитен статус [редактиране]

Взаимоотношения с хората [редактиране]

В културата, митологията и религията [редактиране]

Според митологията, „щъркелът“ е отговорен за донасянето на бебетата. Тази история вероятно се е появила, защото белите щъркели имат навик да гнездят на комините в градски области, и съответно често биват забелязани около човешки селища.

През Прутската война крепостта Сорока била обсадена от османсите войски. Легендата за спасението на крепостта казва, че бял щъркел носил грозде до бранниците вътре. То дало сили на хората и обсадата била отблъсната. Благодарение на легендата днес белият щъркел е символ на лозарството и винопроизводството в Молдова.[58]

Много хора смятат, че ако щъркели изградят гнездо върху дома им това ще ги предпази от гръмотевици. Схващането обаче е твърде погрешно. Около 3% от подрастващите щъркелчета загиват от гръмотевични удари.[59]

Външни препратки [редактиране]

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно
съдържание за: Бял щъркел

Литература [редактиране]

  • Elliott, Andrew. Handbook of the Birds of the World Volume 1: Ostrich to Ducks. Barcelona, Lynx Edicions, 1992. ISBN 84-87334-10-5.

Източници [редактиране]

  1. ↑ ((en)) Bird, J., Butchart, S.(BirdLife International) (2009). Ciconia ciconia. 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN 2008. Посетен на 6 Септември 2011.
  2. ↑ Linnaeus, Carl. Systema Naturae per Regna Tria Naturae, Secundum Classes, Ordines, Genera, Species, cum Characteribus, Differentiis, Synonymis, Locis. Tomus I. Editio decima, reformata. Стокхолм, (Laurentii Salvii), 1758. с. 142.
  3. ↑ Brisson, Mathurin Jacques. Ornithologie ou, Méthode contenant la division des oiseaux en ordres, sections, genres, espéces & leurs variétés. Paris, France, C. J. B. Bauche, 1760. с. 48.
  4. ↑ Boles, Walter E.. A Review of the Australian Fossil Storks of the Genus Ciconia (Aves : Ciconiidae), with the description of a new species. // Records of the Australian Museum 57 (2). 2005. с. 165–78.
  5. ↑ Lewis, Charlton Thomas; Kingery, Hugh Macmaster. An Elementary Latin Dictionary. New York, New York, American Book Company, 1918. ISBN 0-19-910205-8. с. 126.
  6. ↑ Simpson, D.P.. Cassell's Latin Dictionary. 5. London, Cassell Ltd., 1979. ISBN 0-304-52257-0. с. 103.
  7. ↑ а б в Elliott 1992, pp. 460–61.
  8. ↑ Ali, Salim и др. Handbook of the Birds of India and Pakistan, Volume 1. 2 (paperback). India, Oxford University Press, 2001. ISBN 0-19-565934-1. с. 99–101.
  9. ↑ а б в г д е ж з и к л м н ((en))Eastern European White Stork Populations: Migration Studies and Elaboration of Conservation Measures, Willem Van den Bossche in collaboration with Peter Berthold, Michael Kaatz, Eugeniusz Nowak & Ulrich Querner, pdf-формат, (Достъп от 13.09.2011 г.)
  10. ↑ Rasmussen, Pamela C. и др. Birds of South Asia: The Ripley Guide. Washington: Smithsonian Institution and Barcelona: Lynx edicions, 2005. ISBN 84-87334-66-0. с. 63.
  11. ↑ а б в ((en))Tititudorancea.com, White Stork
  12. ↑ Allan, David G.. White Stork. // The Atlas of Southern African Birds. Volume 1. Non-passerines. BirdLife South Africa, 1997. ISBN 0-620-20729-9. с. 82–83.
  13. ↑ а б в ((en))The Avian Demography Unit undertakes bird research in partnership with BirdLife South Africa, ON THE TRACK OF THE WHITE STORK IN AFRICA, Les Underhill, University of Cape Town, pdf-формат, (Достъп от 15.09.2011 г.)
  14. ↑ ((en))BBC, Storks set to end 600-year wait (Достъп от 09.09.2011 г.)
  15. ↑ ((en))The Guardian, Storks in Yorks Rare birds nest after 600-year absence (Достъп от 09.09.2011 г.)
  16. ↑ Scully, John. A contribution to the ornithology of eastern Turkestan. // Stray Feathers 4. 1876. с. 41–205.
  17. ↑ Ma, Ming; Dai, Cai. The fate of the White Stork (Ciconia ciconia asiatica) in Xinjiang, China. // Abstract Volume. 23rd International Ornithological Congress, Beijing, August 11–17, 2002. 2002. с. 352.
  18. ↑ а б в г д е ж „Белият щъркел (Ciconia ciconia) в България II“, Петров Ц., (отг.ред.), БДЗП, Природозащитна поредица, книга 12, Пловдив 2007 г.
  19. ↑ EuroNatur, European Stork Villages (Достъп от 22.09.2011 г.)
  20. ↑ а б Зелени Балкани, Гнездо на бял щъркел (Ciconia ciconia) на покрива на СОУ Гео Милев в Белозем - Европейско село на щъркелите. (Достъп от 22.09.2011 г.)
  21. ↑ Vesti.bg, Фестивал на белия щъркел в село Мрамор (Достъп от 22.09.2011 г.)
  22. ↑ Photosynthesis.bg, Бял щъркел (Достъп от 22.09.2011 г.)
  23. ↑ Зелени Балкани - Спасителен център за диви животни, Попътен вятър за нашите млади щъркелчета (Достъп от 22.09.2011 г.)
  24. ↑ Birdlife.org, Птиците в България, Бял щъркел (Достъп от 22.09.2011 г.)
  25. ↑ ((en))Birdlife.org, Mediterranean / Black Sea Flyway (Достъп от 09.09.2011 г.)
  26. ↑ ((en))Storchennest.de, Information about storks (Ciconia ciconia)
  27. ↑ ((en))Novinite.com, First Flock of White Storks Announces Spring's Arrival in Burgas (Достъп от 08.09.2011 г.)
  28. ↑ Btourism.com, Илиев М., „Уморени крила“ (Достъп от 09.09.2011 г.)
  29. ↑ Гео, Михайлова П., „Виа Понтика“ (Достъп от 09.09.2011 г.)
  30. ↑ БГ Наука, „Птиците“ (Достъп от 09.09.2011 г.)
  31. ↑ ((en))Storks.poland.pl, Tomasz Cofta, Why don't storks fly over the sea? (Достъп от 10.09.2011 г.)
  32. ↑ Agro.bg, Новини, Можем да проследим щъркелите, отпътували от България на юг (Достъп от 22.09.2011 г.)
  33. ↑ а б ((ru))Molomo.ru, Аист (Достъп от 23.09.2011 г.)
  34. ↑ ((en))The OSME Regional List of Birds – Non-passerines – 3rd Edition Consultative Draft June 2008 (Достъп от 13.09.2011 г.)
  35. ↑ ((en))Poland.pl, Tomasz Cofta, History of storks in Europe (Достъп от 09.09.2011 г.)
  36. ↑ Tryjanowski, Piotr; Sparks, Tim H.; Jerzak, Leszek (eds). The White Stork in Poland. Poznań, Poland, Bogucki Wydaw, 2006. ISBN 83-60247-35-8.
  37. ↑ Tryjanowski, Piotr; Kosicki, Jakub Z.; Kuzniak, Stanisław; Sparks, Tim H.. Long-term Changes and Breeding Success in Relation to Nesting Structures used by the White Stork, Ciconia ciconia. // Annales Zoologici Fennici 46. 2009. с. 34–38.
  38. ↑ Vergara, Pablo; Aguirre, José I.; Fargallo, Juan A.; Dávila, José A.. Nest-site fidelity and breeding success in White Stork Ciconia ciconia. // Ibis 148 (4). 2006. DOI:10.1111/j.1474-919X.2006.00565.x. с. 672–77.
  39. ↑ а б ((en))Моніторинг біарізноманіття в Україні, Biology and ecology of white stork (Достъп от 19.09.2011 г.)
  40. ↑ а б Haverschmidt, François. The Life of the White Stork. Leiden, E. J. Brill, 1949.
  41. ↑ Błoszyk, Jerzy и др. Nests of the White Stork Ciconia ciconia (L.) as a Habitat for Mesostigmatic Mites (Acari, Mesostigmata). // Acta Parasitologica 50 (2). 2005. с. 171–75.
  42. ↑ Bajerlein, Daria и др. Community Structure and Dispersal of Mites (Acari, Mesostigmata) in Nests of the White Stork (Ciconia ciconia). // Biologia 61 (5). 2006. DOI:10.2478/s11756-006-0086-9. с. 525–30.
  43. ↑ Miriam Rothschild; Clay, Theresa. Fleas, Flukes and Cuckoos. A Study of Bird Parasites. London, UK, Collins, 1953. с. 152.
  44. ↑ Krivolutsky, Dmitri A. и др. Oribatid mites (Oribatei) in bird feathers: Passeriformes. // Acta Zoologica Lituanica 14 (2). 2004. с. 19–38.
  45. ↑ Pugh, Geoffrey John Frederick. The Contamination of Birds' Feathers by Fungi. // Ibis 114 (2). 1972. DOI:10.1111/j.1474-919X.1972.tb02602.x. с. 172–77.
  46. ↑ Chewing Lice (Insecta, Phthiraptera) of the White Stork (Ciconia ciconia L.) in Poland. // Annales UMCS, Biologia 64 (2). 2009. DOI:10.2478/v10067-010-0017-6. с. 83–88.
  47. ↑ Ortega, Ynes R.. Foodborne Parasites. New York, New York, Springer, 2006. ISBN 0-387-30068-6. с. 121.
  48. ↑ Giardiasis in a White Stork in The Netherlands. // Journal of Wildlife Diseases 36 (4). 2000. с. 764–66.
  49. ↑ Schuster, Rolf; Schaffer, Thoralf; Shimalov, Vladimir. [The Helminth Fauna of Indigenous White Storks (Ciconia ciconia)]. // Berliner und Munchener Tierarztliche Wochenschrift 115 (11–12). 2002. с. 435–39.
  50. ↑ Höfle. Chaunocephalus ferox in Free-Living White Storks in Central Spain. // Avian Diseases 47 (2). 2003. DOI:[0506:CFIFWS2.0.CO;2 10.1637/0005-2086(2003)047[0506:CFIFWS]2.0.CO;2]. с. 506–12.
  51. ↑ Hayes, Edward B.; Komar, Nicholas; Nasci, Roger S.; Montgomery, Susan P.; O'Leary, Daniel R.; Campbell, Grant L.. Epidemiology and Transmission Dynamics of West Nile Virus Disease. // Emerging Infectious Diseases 11 (8). 2005. с. 1167–73.
  52. ↑ Malkinson. The Role of Birds in the Ecology of West Nile Virus in Europe and Africa. // Current Topics in Microbiology and Immunology 267. 2002. с. 309–22.
  53. ↑ Zeller, Hervé G. и др. West Nile Virus: An Overview of Its Spread in Europe and the Mediterranean Basin in Contrast to Its Spread in the Americas. // European Journal of Clinical Microbiology & Infectious Diseases 23 (3). 2004. DOI:10.1007/s10096-003-1085-1. с. 147–56.
  54. ↑ Malkinson, Mertyn; Banet, Caroline; Weisman, Yoram; Pokamunski, Shimon; King, Roni; Drouet, Marie-Thérèse; Deubel, Vincent. Introduction of West Nile virus in the Middle East by Migrating White Storks. // Emerging Infectious Diseases 8 (4). 2002. DOI:10.3201/eid0804.010217. с. 392–97.
  55. ↑ Hubálek, Zdenek; Wegner, Elżbieta; Halouzka, Jiří; Tryjanowski, Piotr; Jerzak, Leszek; Sikutová, Silvie; Rudolf, Ivo; Kruszewicz, Andrzej G.; Jaworski, Zbigniew; Wlodarczyk, Radoslaw. Serologic Survey of Potential Vertebrate Hosts for West Nile Virus in Poland. // Viral Immunology 21 (2). 2008. DOI:10.1089/vim.2007.0111. с. 247–54.
  56. ↑ ((en))American Association of Avian Pathologists, T. Müller, A. Hlinak, C. Freuling, R. U. Mühle, A. Engelhardt, A. Globig, C. Schulze, E. Starick, U. Eggers, B. Sass, D. Wallschläger, J. Teifke, T. Harder, and F. J. Conraths, Virological Monitoring of White Storks (Ciconia ciconia) for Avian Influenza (Достъп от 16.09.2011 г.)
  57. ↑ ((en))Pubmed, Kaleta EF, Kummerfeld N, Herpesviruses and Newcastle disease viruses in white storks (Ciconia ciconia) (Достъп от 16.09.2011 г.)
  58. ↑ ((en))Travel.excite.co.uk, The Soroca Fortress in Moldova (Достъп от 09.09.2011 г.)
  59. ↑ ((en))Storks.poland.pl, Tomasz Cofta, Stork in beliefs, culture and history (Достъп от 10.09.2011 г.)

Взето от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D1%8F%D0%BB_%D1%89%D1%8A%D1%80%D0%BA%D0%B5%D0%BB&oldid=4339673“.
Лични инструменти
Именни пространства
Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
В други проекти
На други езици