Горска улулица

Горска улулица
Strix aluco (ръждива фаза)
Природозащитен статут
Незастрашен
Класификация
царство: Animalia Животни тип: Chordata Хордови клас: Reptilia Птици разред: Strigiformes Совоподобни семейство: Strigidae Совови род: Strix Улулици вид: S. aluco Горска улулица
Научно наименование
Strix aluco (Linnaeus, 1758)
Разпространение

Горската улулица (Strix aluco) е птица от семейство Совови. Средно голяма по размер. Един от най-обикновените видове европейски сови. Среща се и в България.

Физически характеристики

Сравнително едра сова, доближаваща се до размерите на гълъб. Размахът на крилата е около 94—104 cm, дължината на крилото е 26—31 cm. Теглото и достига 360—650 g. Главата е голяма, с ясно очертан лицев диск и без характерните издължени пера — “уши”. Крилата са закръглени, а опашката е къса. Горната страна на тялото ѝ е кафява или ръждивокафява с тъмни надлъжни петна и дребни белезникави ивици. Отдолу е белезникава с широки надлъжни и напречни шарки. Няма полов диморфизъм. Младите екземпляри имат по-рехаво оперение и светли размити шарки.

Разпространение

Разпространена е на Британските острови, с изключение на Ирландия, в цяла Европа, от южните части на Скандинавия до Средиземно море, района на Атласките планини в Северна Африка, от Мала Азия до западен Иран, подпланинските области южно от Хималаите, северен Индокитай, източен Китай, Тайван и Корея.

В България е широко разпространена в цялата страна в равнинни и планински райони. Установена е до 1750 m н. в. Най-многобройна е в пояса 200 – 600 m н. в.

Местообитание

Горската улулица е постоянна птица. Среща се по-често в широколистни планински гори и сравнително рядко в равнините. През зимата посещава изкуствени насаждения, паркове, градини и населени места. В последните десетилетия все по-често загнездява и в населени места. През деня стои неподвижно по отворите на хралупи.

Подвидове

Броят на подвидовете не е единно възприет. Различните автори, описват между 10 и 15 подвида. Тук са представени 11 подвида с тяхното разпространение:

Горска улуица, най-вероятно представител на подвида S. a. sylvatica

• S. a. aluco (Linnaeus, 1758) – Скандинавия, Централна Европа, Балканския полуостров
• S. a. biddulphi (Scully, 1881) – Северозападна Индия и Пакистан
• S. a. harmsi (Zarudny, 1911) - Туркменистан
• S. a. ma (H. L. Clark, 1907) – Североизточен Китай и Корейския полуостров
• S. a. mauritanica (Witherby, 1905) – Северозападна Африка
• S. a. nivicola (Blyth, 1845) – Непал, Югоизточен Китай, Северен Мианмар и Тайланд
• S. a. sanctinicolai (Zarudny, 1905) – Западен Иран и Североизточен Ирак
• S. a. siberiae (Dementiev, 1933) – Централен Сибир
• S. a. sylvatica (Shaw, 1809) – Западна Европа и о. Британия
• S. a. willkonskii (Menzbier, 1896) – Палестина, Северен Иран и Кавказ
• S. a. yamadae (Yamashina, 1936) – о. Тайван

Поведение

Горската улулица е постоянна птица в целия си ареал. Гнездото си прави в хралупи на широколистни дървета, на височина 2—9 m. Наблюдавани са изключения, когато гнезди на земята. Много рядко използва стари гнезда на врани, керкенез, обикновен мишелов, голям ястреб, кани. Териториална птица с привързаност към мястото на гнездене, което използва няколко години.

Не допуска прекалена близост с други съседи. Плътността на гнездящите двойки варира в различните части на ареала. В Западна и Средна Европа две съседни двойки могат да са на разстояние 300 — 400 m, докато в България периметъра е около 1 km.

Хранене

Горската улулица ловува нощем. Храната ѝ е разнообразна. В нея преобладават дребни мишевидни гризачи, но когато не може да намери достатъчно от тях, напада и гълъби, гарги, дроздове, синигери, врабчета, гущери, жаби и твърдокрили насекоми. Погадките ѝ са сиви на цвят, дълги — 4—6 см и широки — 2—3 см.

Размножаване и развитие

Размножителният период започва през февруари или март. Тогава е активна и през деня. Лети между дърветата, пляска силно с крила, трака с човката си и издава силни крясъци.

Снася 4—5 бели яйца, които женската мъти 30 дни. Първите дни след излюпването на малките женската ги топли, а мъжкият носи храната. По-късно при храненето вземат участие и двамата родители. Малките напускат гнездото след едни месец, но дълго след това възрастните птици продължават да ги хранят. При изобилна храна — през „миши години“ (поява на голямо количество мишки), горската улулица отглежда и второ поколение.

Значение за човека

Смята се, че е полезна като регулатор на популациите на мишевидни гризачи и насекоми.

Литература

• Симеонов, Симеон. Совите - нашите тайнствени приятели. Изд. на БАН, София, 1988. стр. 73—78
• Voous, Karel H.; Cameron, Ad (художник). Owls of the Northern Hemisphere. Collins, London, 1988. ISBN 0002194937, pp. 209—219