Черногръд хомяк
| Черногръд хомяк | ||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Почти застрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
Черногръдият хомяк (Mesocricetus newtoni), познат още като черногръд златист хомяк[2], добруджански хомяк[2] и нютонов хомяк[2] е вид бозайник, гризач от семейство Хомякови (Cricetidae). Разпространен е в България и Румъния. Рядък вид, включен в Червената книга на България.
Съдържание[скриване] |
Физически характеристики [редактиране]
Черногръдият хомяк е относително дребен по размер[3]. Дължината на тялото му е прибл. 16 см, а на опашката – 1 см[3]. Окраската на гърба е жълтопепелява, а на корема мръснобяла[3]. Гърдите са черни с три бяло-жълти петна отстрани[3].
Разпространение [редактиране]
Черногръдият хомяк се среща само по десния бряг на река Дунав на територията на България в Южна Добруджа (Силистренско и Добричко) и около градовете Оряхово, Плевен, Пордим, Никопол, Свищов, Русе, Шумен, Каспичан и Нови Пазар и на територията на Румъния в Северна Добруджа[2].
Местообитание [редактиране]
Обитава сухи степни райони с необработваеми площи, целини и обработваеми площи – люцернови и житни посеви, лозя и др.[2][3]. Живее в подземни дупки с 1 или 2 отвора към повърхността[3]. Гнездовата камера е на дълбочина до 80 см[3]. В близост до нея са разположени складови камери с обикновено ок. 400–500 г. хранителни запаси[3]. Максималната дълбочина на дупките е ок. 150 см[3].
Хранене [редактиране]
Активен е обикновено нощем, а по-рядко през деня[3]. Храни се със зелени части на диви и културни растения и семената им[3]. Предпочитана храна са растителните видове фий, грах, леща, фасул, пшеница и др., чиито семена складира и за зимата[3]. Понякога яде насекоми и мекотели[3].
Размножаване и развитие [редактиране]
Активният период е от началото на април до края на ноември[2]. Бременността трае прибл. 20 дни[3]. Ражда два пъти в годината 6–16 малки[2][3]. След две седмици кърмене малките проглеждат, а полова зрялост достигат след ок. 50 дни[2][3]. Естествената продължителност на живота му е до 2–3 години[3].
Природозащитен статус [редактиране]
Включен е в червената книга на България с категория на застрашеност „Рядък вид“[2].
Източници [редактиране]
- ↑ Coroiu, I. & Vohralík, V. (2008). Mesocricetus newtoni. 2009.2 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN 2009. Посетен на 23 февруари 2010.
- ↑ а б в г д е ж з и Христов, Любомир. // Ботев, Ботьо и др. (ред. кол.). Червена книга на НР България. Т. 2. Животни. София, БАН, 1985, с. 142
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с Марков, Георги. Бозайници. 2. осн. прер. изд. София, Наука и изкуство, 1988, с. 170-171
|
|||||
|---|---|---|---|---|---|
