Зелена крастава жаба
| Зелена крастава жаба | ||||||||||||||||||||||
 Зелена крастава жаба (Bufo viridis) |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Bufo viridisLaurenti, 1768 |
||||||||||||||||||||||
| Подвидове | ||||||||||||||||||||||
|
* B. v. viridis
|
||||||||||||||||||||||
Зелената крастава жаба (Bufo viridis или Pseudepidalea viridis) е земноводно от род Крастави жаби (Bufo), срещащо се и в България. Оцветена е в светлозелено с тъмнозелени петна.
Съдържание[скриване] |
Разпространение [редактиране]
Зелената крастава жаба се среща от долината на Рейн на запад до Централна Азия на изток. На север ареалът ѝ достига до Южна Швеция, приблизително 60° северна ширина в европейската част на Русия и 50° северна ширина в Сибир. Среща се и в Северна Африка, северната част на Арабския полуостров и Иран.
Зелената крастава жаба е много сухоустойчив вид, като се среща и в полупустинни местности без близки водоеми. Типична е за равнинните степни области, като избягва горите. Добре се приспособява към интензивно обработвани земи, като дори е по-многобройна в селските дворове, отколкото извън населените места.
В България зелената крастава жаба се среща в цялата страна до надморска височина от 1200 m, но е намирана в Рила на височина от 2300 m. Разпространен е подвидът B. v. viridis.
Начин на живот и хранене [редактиране]
Зелената крастава жаба се храни с насекоми, червеи, паякообразни, охлюви. Известно е, че унищожава много селскостопански вредители (колорадски бръмбари, зелеви гъсеници и други).
Зелената крастава жаба е активна предимно нощем, но понякога излиза и през хладни и дъждовни дни. Денят прекарва закопана в рохка земя, скрита сред влажна шума или на някое друго подходящо място. Зимува в дупки на гризачи, мазета и водомерни шахти в селата и други подземни скривалища.
Размножаване [редактиране]
Размножителният период на зелената крастава жаба е най-често през април. Тогава женските снасят 3000-7000 яйца (рядко до 12 800) в различни плитки водни басейни, включително временни локви. Те са разположени в прозрачни шнурове, достигащи дължина до 7 m, които копулиращата двойка прикрепва към подводната растителност. Малките метаморфозират за 45-65 дни, като в сухите райони на Централна Азия това може да стане и за 21 дни.
Допълнителни сведения [редактиране]
Зелената крастава жаба е защитена от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложение III на Закона за биологичното разнообразие.
Източници [редактиране]
- ↑ Aram Agasyan, Aziz Avisi, Boris Tuniyev, Jelka Crnobrnja Isailovic, Petros Lymberakis, Claes Andrén, Dan Cogalniceanu, John Wilkinson, Natalia Ananjeva, Nazan Üzüm, Nikolai Orlov, Richard Podloucky, Sako Tuniyev, Uğur Kaya, Matthias Stöck, Muhammad Sharif Khan, Sergius Kuzmin, David Tarkhnishvili, Vladimir Ishchenko, Theodore Papenfuss, Gad Degani, Ismail H. Ugurtas, Nasrullah Rastegar-Pouyani, Ahmad Mohammed Mousa Disi, Steven Anderson, Trevor Beebee, Franco Andreone (2008). Pseudepidalea viridis. 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN 2008. Посетен на 3 септември 2009.
- Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
Външни препратки [редактиране]
- Зелената крастава жаба в ITIS
- Зелената крастава жаба на http://www.herpetology.hit.bg
 |
Земноводните в България |  |
|---|---|---|
