Подковонос на Мехели
| Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi) |
||||||||||||||||||||||
 Подковонос на Мехели |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Уязвим |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Подвидове | ||||||||||||||||||||||
|
* R. m. mehelyi (Matschie, 1901)
|
||||||||||||||||||||||
Подковоносът на Мехели (Rhinolophus mehelyi) е вид дребни бозайници от разред Прилепи. Среща се и в България.
Съдържание[скриване] |
Физическа характеристика [редактиране]
Основните размери на подковоноса на Мехели са:[1]
- Дължина на тялото с главата: 4,9 - 6,4 cm
- Дължина на опашката: 2,1 - 3,2 cm
- Размах на крилата: до 31,0 cm
Прилича на южния подковонос, но е по-голям от него. Гърбът е оцветен в матовожълто, а коремът е светъл. Подковата му е по-тясна, а горният издатък на седлото е по-къс и широк, в сравнение с южния подковонос.[2]
Разпространение и местообитание [редактиране]
Ареалът му обхваща части от Южна Европа, Северна Африка и Югозападна Азия.[3] В България се среща рядко, главно в райони с малка надморска височина.[1]
Обитава влажни карстови пещери.[1]
Начин на живот и хранене [редактиране]
Образува големи колонии, достигащи няколко хиляди индивида. Разпределени са на групи от плътно притиснати един до друг подковоноси. Допуска съвместно обитаване с други видове прилепи.[2]
Ловува през нощта, основно над ливади и пасища и по-рядко в гори и покрайнините им.[4]
Природозащитен статут [редактиране]
Видът е включен в следните списъци:
- Червен списък на застрашените видове (IUCN Red list) - Уязвим (Vulnerable VU)[3]
- Директива за местообитанията и дивата флора и фауна на ЕС - Приложение II и IV [5]
Основна заплаха за оцеляването му представляват безпокойството и унищожаването на местообитания от човека.
Популацията в България се оценява на 10 000 индивида.[6]
Бележки [редактиране]
- ↑ а б в Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 177-180.
- ↑ а б Марков (1988), стр. 133
- ↑ а б Chiroptera Specialist Group 1996. Rhinolophus mehelyi. In: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен 26 април 2008.
- ↑ Иванова (2005), стр. 5
- ↑ Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 63, 67
- ↑ Иванова (2005), стр. 21
Литература [редактиране]
- Иванова, Теодора. Концепция за опазване на прилепна фауна и местообитания в България в рамките на Натура 2000. София, 2005
- Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство, София, 1988, стр. 133
