Поточен рак
| Поточен рак | |||||||||||||||||||||||||||
 |
|||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||||
 Austropotamobius torrentium(Schrank, 1803) |
|||||||||||||||||||||||||||
| Каменен рак | |||||||||||||||||||||||||||
Поточният рак (Austropotamobius torrentium), наричан още каменен рак, е европейски вид, сладководен прав рак от семейството Astacidae.
Описание [редактиране]
A. torrentium достига дължина от около 10 (рядко 12) сантиметра, с гладък карапакс и триъгълен рострум. Окраската варира от кафява до маслиненозелена отгоре и кремаво-бяла отдолу. Мъжките екземпляри са по-едри и имат по-големи щипки, отколкото женските. Женските, от своя страна, имат значително по-широка част на абдомена, което е свързано с отглеждане на поколението. Както и при другите раци, първите две двойки плеоподални крачета при мъжките са специализирани за полагане на сперматофора, докато при женските те са закърнели. При тях са развити останалите плеоподи и се използват за закрепване на яйцата.
Разпространение [редактиране]
Поточният рак обитава потоци, ручеи и горните течения на реките и язовири в планинските райони. Изисква наличие на укрития – предимно камъни в местообитанията му, от където произхожда и името му. Среща главно в Южна България. Освен в нашата страна, той е разпространен в Македония, Сърбия, Унгария, Румъния, Босна и Херцеговина, Хърватско, Словения, Австрия, Словакия, Швейцария, Южна Германия, Русия и европейската част на Турция
