Сокол скитник
Вижте пояснителната страница за други значения на Сокол.
Сокол скитник | ||||||||||||||||||||||
![]() Сокол скитник (Falco peregrinus) |
||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
![]() Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
![]() |
Соколът скитник (Falco peregrinus) по-слабо известен с наименованието: Торхъл, е едър и мощен сокол, срещащ се и по нашите земи.
Съдържание[скриване] |
Физически характеристики [редактиране]
Дължина на тялото 38-50 см. Размах на крилета 83-113 см. Маса 580-1000 гр.
При този вид има възрастов и слабо изразен полов диморфизъм. Възрастните отгоре са сиво-черни (стоманеносиви) с черни препаски на опашката; подобните на бакенбарди ивици са широки и черни-при подвида "peregrinus", те преливат в белезникавите бузи, докато при подвида "brookei" са контрастно очертани; гърлото е бяло, гушата-кремава; останалата долна част на тялото (гърдите, корема и оперението по краката) е ръждивокафява с многобройни черни препаски; подкрилията са бели с фини черни препасчици. Женската е по-едра от мъжкия. При младите оперението и бакенбардите са кафяви, а опашката-с кремави препаски; отдолу перата са кремави с едри тъмнокафяви петна, които образуват надлъжни ивици; най-трудно те се отличават от младите на средиземноморския сокол в светла фаза, но обикновено различията са в по-светлото тяло отдолу.
Издавани звуци [редактиране]
През размножителния период-силно "кек-кек-кек".
Ловуване [редактиране]
Лети бързо и мощно с типичните за соколите бързи и мощни махове на крилете, последвани от планиране. Ловува, като се спуска от високо (понякога до километър) с голяма скорост. Това е най-бързото същество на Земята — при пикиране може да развие над 320 км/ч, а във филм на National Geographic[2] е измерена скорост от 389 км/ч. Напада всякакви птици с размери до 2 кг. Когато ловува, обикаля определен район на голяма височина, понякога от порядъка на километри. Избира определена жертва и атакува само нея. Атаката започва, когато птицата навлезе с летене в ловния периметър. Тогава соколът скитник започва да пикира и когато наближи, забавя леко скоростта и достига жертвата по типичен за соколите начин - "на игра" се опитва да я перне с нокти и нарани. Когато това му се отдаде и жертвата му падне на земята, я доубива пак по типичния за соколите начин с удар с клюна във врата. При изобилие на други видове плячка може да промени стила си на лов и да напада животни на земята и дори на дървета.
Биотоп [редактиране]
Много разпространен вид, но никъде не многоброен. Балканите са редовно зимовище на този вид, въпреки че има и единични гнездови находища тук. Среща се в почти цяла Европа. Обитава проломи, дефилета и скални масиви от морското равнище до алпийски райони. При миграции и зимуване се среща и в други биотопи.
Защитен статус [редактиране]
Соколът скитник е застрашен вид в България, включен в съответната категория в "Червената книга на република България".
Бележки [редактиране]
- ↑ BirdLife International (2009). Falco peregrinus. 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN 2008. Посетен на 2009-11-03.
- ↑ http://www.youtube.com/watch?v=j3mTPEuFcWk