Шипобедрена костенурка
| Шипобедрена костенурка | ||||||||||||||||||||||
 Testudo graeca |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Уязвим |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Testudo graecaLinnaeus, 1758 |
||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 Ареал на обитание |
||||||||||||||||||||||
| Подвидове | ||||||||||||||||||||||
|
Вижте текста.
|
||||||||||||||||||||||
Шипобедрената костенурка (Testudo graeca), наричана още неправилно „гръцка костенурка“, е един от четирите европейски представителя на семейството на Сухоземните костенурки (Testudinidae).
Шипобедрената костенурка достига до 7 kg тегло (най-голямата регистрирана шипобедрена костенурка е уловена в България). Много подобна на сродната ѝ шипоопашата костенурка (Testudo hermanni), която също се среща на територията на България.
Съдържание[скриване] |
Синоними [редактиране]
От оригиналното описание на вида, до съвременния му статус съществуват множество синоними на научното име, продукт на недостатъчно ефективна комуникация както и на типографски грешки [1]:
- Testudo graeca LINNAEUS 1758: 198
- Testudo pusilla LINNAEUS 1758: 198
- Testudo ibera PALLAS 1814 (алтернативно KHALIKOV)
- Testudo mauritanica DUMêRIL & BIBRON 1835: 45
- Testudo graeca - DUMêRIL & BIBRON 1835: 49
- Testudo mauritanica - DUMêRIL & BIBRON 1854: 219
- Testudo graeca - DUMêRIL & BIBRON 1854: 219
- Testudo ibera - BOULENGER 1836
- Testudo ibera - WERNER 1899: 376
- Testudo graeca - ENGELMANN et al. 1993
- Testudo graeca - SCHLEICH, KéSTLE & KABISCH 1996: 148
- Testudo perses PERéLé 2001
- Testudo perses - TöRKOZAN et al. 2004
- Testudo graeca graeca
- Testudo pusilla LINNAEUS 1758
- Testudo mauritanica DUMêRIL & BIBRON 1835: 45
- Tistudo mauritonica - KERCADO 1835 (типографска грешка)
- Testudo graeca graeca - MERTENS 1946
- Testudo graeca ibera PALLAS 1814
- Testudo ibera PALLAS 1814
- Testudo georgicana GöLDENSTEDT 1814 (невалиден вид)
- Testudo ecaudata PALLAS 1814 (дублира PIEH et al. 2002)
- Testudo ibera var. bicaudalis VENZMER 1918
- Testudo buxtoni BOULENGER 1921 (алтернативно PIEH et al. 2002)
- Testudo ibera racovitzai CALINESCU 1931
- Testudo graeca ibera - MERTENS 1946
- Testudo terrestris ibera - DAVID 1994
- Testudo buxtoni - PERéLé 2001
- Testudo graeca ibera - BISCHOFF 2002
- Testudo graeca terrestris FORSKèL 1775
- Testudo terrestris FORSKèL 1775 (не е аналогично на T. t. FERMIN 1765)
- Testudo zolkafa FORSKèL 1831 (невалиден вид)
- Testudo zohalfa FORSKèL 1835 (невалиден вид)
- Testudo floweri BODENHEIMER 1935
- Testudo graeca floweri - MERTENS 1946
- Testudo graeca terrestris - WERMUTH 1958
- Testudo graeca terrestris - ESTERBAUER 1985
- Testudo terrestris terrestris - DAVID 1994
- Testudo floweri - PERéLé 2001
- Testudo terrestris - PERéLé 2001
- Testudo floweri - LAHONY et al. 2002
- Testudo terrestris - PERéLé & BOUR 2004
- Testudo floweri - PERéLé 2001
- Testudo graeca zarudnyi NIKOLSKY 1896
- Testudo zarudnyi NIKOLSKY 1896
- Testudo graeca zarudnyi - MERTENS 1946
- Testudo terrestris zarudnyi - DAVID 1994
- Testudo zarudnyi - PERéLé 2001
Разпространение и биотоп [редактиране]
Шипобедренатата костенурка се среща в Южна Европа - Пиренейския, Апенинския, югоизточната част на Балканския полуостров, островите Корсика, Сицилия, Сардиния, Малта и Балеарските острови, Мала Азия, района на Кавказ, Западен Иран, Северен Ирак, Сирия, Северозападна Афика[2].
В България се среща подвидът T. g. ibera. Тя е разпространена в цялата страна в областите с надморска височина до 1300 m, с изключение на Северозападна България.[2]
Шипобедрената костенурка предпочита тревисти терени, за разлика от шипоопашатата костенурка, която е типична за редките гори.[2]
Подвидове [редактиране]
- T. graeca graeca -- северна Африка, южна Испания, Сардиния, Балеарски острови
- T. graeca ibera (според част от литературата отделен вид: T. ibera) -- Турция, Гърция, Македония, България, Румъния
- T. graeca anamurensis -- Турция
- T. graeca terrestris -- южен Израел
- T. graeca armenica -- Армения
- T. graeca nikolskii -- Кавказ
- T. graeca buxtoni -- района на Каспийско море
- T. graeca pallasi -- Дагестан
- T. graeca marokkensis -- Мароко
- T. graeca lamberti -- Мароко
- T. graeca soussensis -- Мароко
- T. graeca nabeulensis -- Тунис
- T. graeca floweri
- T. graeca antakyensis
- T. graeca flavominimaralis -- Либия
Начин на живот [редактиране]
Шипобедрената костенурка е активна през деня. Храни се главно с трева и паднали горски плодове, рядко с безгръбначни. Шипобедрената костенурка снася на 2-3 пъти по 2-8 бели почти сферични яйца, които заравя в почвата на сухи и топли места. Малките се излюпват след 70-100 дни. Продължителността на живота достига 110-120 години, макар това да е рядкост.[2]
Застрашеност [редактиране]
Шипобедрената костенурка е защитен вид от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.
Основните причини за застрашеността на шипобедрената костенурка са интензивното земеделие, намаляването на горите и улавянето ѝ от хората. Костенурките се ловят за храна или заради поверието, че кръвта им помага за лечението на рак, левкемия и други тежки болести. Научните факти свидетелстват, че консумацията на кръв няма лечебен ефект, но в някои случаи може да причини други заболявания, които се пренасят от кърлежи (напр. хеморалгична треска).
Източници [редактиране]
- ↑ The EMBL Reptile Database База данни на Европейската молекулярно-биологична лаборатория
- ↑ а б в г Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
Външни препратки [редактиране]
- Шипобедрената костенурка в ITIS
- Шипобедрената костенурка на http://www.herpetology.hit.bg
_(1865)_by_Karl_Bodmer.jpg){kind=small} |
Влечугите в България |  |
|---|---|---|
