Широкоух прилеп
| Широкоух прилеп | ||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Почти застрашен |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Подвидове | ||||||||||||||||||||||
|
* B. b. barbastellus (Schreber, 1774)
|
||||||||||||||||||||||
Широкоухият прилеп (Barbastella barbastellus) е вид насекомоядни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространен е из цяла Европа, Северозападна Африка, Канарските острови и Мала Азия. В България се среща рядко, главно в гористи местности в планините.[1]
Масата на широкоухия прилеп е 6-15 g, дължината на тялото с главата - 45-58 mm, размахът на крилете - 260-295 mm, дължината на ушите - 11,8-18 mm, а дължината на опашката - 38-52 mm. Цветът му е тъмнокафяв до черен по гърба. Ушите са къси, но много широки, покрити по външната страна и ръба на трагуса с меки косми.[1]
Широкоухият прилеп живее главно в гористи местности. Лятото прекарва в хралупи на дървета или подпокривни пространства, като женските образуват малки колонии, а мъжките обикновено живеят поединично. Зимува поединично или в големи колонии в пещери със сравнително ниска температура, малко над 0°C. През лятото женските раждат по две малки. Полетът на широкоухия прилеп е нисък и бавен, като се ориентира чрез ехолокация, излъчвайки стръмни честотномодулирани сигнали с честота 33-41 kHz.[1]
Природозащитен статут [редактиране]
- Червен списък на световнозастрашените видове (IUCN Red list) - Уязвим (Vulnerable VU)[2]
- Директива за местообитанията и дивата флора и фауна на ЕС - Приложение II и IV[3]
Бележки [редактиране]
- ↑ а б в Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 245-247.
- ↑ Chiroptera Specialist Group 1996. Barbastella barbastellus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 4 октомври 2008.
- ↑ Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 63; 67
Литература [редактиране]
- Марков, Георги. 1988. Бозайници. Наука и изкуство, София, стр. 136
- ((en)) Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, 2nd edition. Vol. 13, Mammals II, edited by M. Hutchins, D. G. Kleiman, V. Geist, M. C. McDade. Farmington Hills, Ml: Gale Group, 2003, стр. 506 - 507 (pdf формат)
|
|||||
|---|---|---|---|---|---|
