Язовец
Вижте пояснителната страница за други значения на Язовец.
| Язовец | ||||||||||||||||||||||
 Язовец (Meles meles) |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Meles melesLinnaeus, 1758 |
||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
Язовецът (Meles meles), наричан още борсук[1] е един от трите вида на род Язовци (Meles) на семейство Порови (Mustelidae). Разпространен е в цяла Европа (вкл. България), Мала Азия и части от Близкия Изток.[2][3]
Съдържание[скриване] |
Описание [редактиране]
Тялото на язовеца е дълго до 90 см, покрито с груба козина — на главата бяла, на гърба сива, по краката черна. От муцуната през очите и ушите минава по една черна ивица. Опашката е къса, с дължина до 20 см. Краката също са къси.
Изменчивост и вътревидова систематика [редактиране]
На пръв поглед липсва полов диморфизъм, но в действителност размерите на черепа показват, че женските са с 5 - 10% по-дребни.[1]
Разпространение [редактиране]
Разпространен е в Европа и части от Азия. Среща се в България.
Местообитание [редактиране]
Разпространен е в Източна Стара планина, в обезлюдени местности и винаги край река или поне извор.
Активност [редактиране]
Язовецът е активен предимно нощем. Единственият представител на сем. порови, който спи зимен сън.
Убежища [редактиране]
Изкопава си убежища в земята, снабдени с дълги ходове и няколко входа. Обикновено язовците живеят в общности, като големината им зависи от наличието на храна наоколо. Оглавяват се от мъжкар, който гони пришълците. В една бърлога могат да живеят до 15 язовеца. Язовецът е единственото животно,което допуска „квартиранти“ в жилището си. По време на зимният му сън, наблизо навътре в някой от входовете на лабиринтовото му жилище се настаняват лисици. Фактът, че язовецът не ги гони се обяснява с това, че лисиците спират течението в жилището му и то става по-топло.
Храна [редактиране]
Храни се с разнообразна храна — плодове, дребни гръбначни, най-различни безгръбначни и други.
Размножаване [редактиране]
В края на зимата женската, скрита в леговището си, ражда 3 или 4 малки. Кърми ги в продължение на 5 месеца. На възраст от 8 седмици те започват да излизат навън.
Взаимодействие с хората [редактиране]
Може да се гледа в домашни условия, много е агресивен, но лесно се привързва към човека. За разлика от своите подземни „събратя“ (къртици, слепи кучета и т.н.) той не търси близост с хората, а дистанция. Личното си разстояние спрямо хората, обаче той е склонен да пренебрегне, ако те не го тревожат с присъствието си. Такива обикновено са пчеларите, но пък язовецът пази кошерите от мишки — едни от най-големите врагове на пчелите. Почиства пчелина от враговете му, стига пчеларят да не нарушава спокойствието му. Помага без да пречи.
Източници [редактиране]
- ↑ а б Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т.27. Mammalia. АИ „Марин Дринов“, София, 2004 ISBN 954-430-860-1, c. 509
- ↑ Kranz, A., Tikhonov, A., Conroy, J., Cavallini, P., Herrero, J., Stubbe, M., Maran, T., Fernandes, M., Abramov, A. & Wozencraft, C. 2008. Meles meles. In: IUCN 2011. IUCN Red List of Threatened Species. Version 2011.1. Посетен на 08 юли 2011 г. <http://www.iucnredlist.org/apps/redlist/details/29673/0>
- ↑ Wilson & Reeder's Mammal Species of the World. Third Ed. Посетен на 08 юли 2011 г. <http://www.bucknell.edu/msw3/browse.asp?s=y&id=14001283>
|
|||||
|---|---|---|---|---|---|
